Програмата за този семестър
НОВАТА ПРОГРАМА!
Зимен семестър 2020/2021
На вниманието на студентите от трети курс
Здравейте, колеги,
Семинарът, който предлагам към лекцията по литература за четвърти курс през зимния семестър, се занимава с краткия разказ след 1945 година и е под надслов “Литературата в Германия след 1945 – традиции и иновации”. Разглеждат се следните автори и разкази:
Wolfgang Borchert: Das Brot, Nachts schlafen die Ratten doch
Heinrich Böll: Die Botschaft, Wanderer, kommst du nach Spa…, Der Mann mit den Messern, Geschäft ist Geschäft, Abschied
Arno Schmidt: Leviathan
Siegfried Lenz: Die Nacht im Hotel, Ein Freund der Regierung
Marie Luise Kaschnitz: Vogel Rock; Ein Mann, eines Tages
Judith Hermann: Freundinnen (Ruth), Sommerhaus, später
Ръководител на семинара: доц. д-р Светлана Арнаудова
Записването ще става в документ, който сте получили на имейла на курса си.
На вниманието на студентите от първи курс
Здравейте, колеги,
През зимния семестър на учебната 2023/2024 година може да посещавате литературния семинар “ФИЛОСОФСКИ И ЕСТЕТИЧЕСКИ ДИСКУРСИ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО”.
Семинарът е пряко свързан с лекционния курс „Литература на Средновековието, Барока и Просвещението”. Разглеждат се особеностите и развитието на просвещенската драма през 18 век с нейния най-ярък представител – Готхолд Ефраим Лесинг.
Анализират се следните произведения на Лесинг:
1. Miss Sara Sampson
2. Minna von Barnhelm
3. Emilia Galotti
4. Nathan der Weise
5. Hamburgische Dramaturgie
Записването за семинара става в документ, който вече сте получили на имейла на курса.
Ръководител на семинара : доц. д-р Светлана Арнаудова
Семинар за трети курс: Символизъм, експресионизъм и дадаизъм в немскоезичната литература
Здравейте, колеги,
семинарът ще обхване следните автори и произведения:
- Hugo von Hofmannsthal – Gedichte
- Rainer Maria Rilke – Gedichte
- Stefan George – Gedichte
- Expressionistische Lyrik – Die Menschheitsdämmerung (1919) Vorwort und Gedichte
- Expressionistisches Drama – Georg Kaiser “Von morgens bis mitternachts”
- Alfred Döblin: “Berlin Alexanderplatz” (1929) – Montagetechnik
- Dadaismus – Lautgedichte (Hugo Ball)
Броят места е 15. Записването става в отделен файл, който ще Ви бъде изпратен допълнително.
Водещ на семинара: доц. Мария Ендрева
Семинар по литература за втори курс
Новелите на Хайнрих фон Клайст
Семинарът е предназначен за студенти от втори курс и е пряко свързан с лекционния курс към литература втора част „Немска класика и романтизъм”.
Хайнрих фон Клайст е един от най-противоречивите, но и най-четени и обичани автори на немската литература, чиито творби са част от световното литературно наследство. Семинарът разглежда основни проблеми в новелите на Клайст: несъвършено устроения свят, разрушаването на традиционния ред, принципи и обществени норми, сблъсъка с различния начин на мислене на ярки и оригинални герои, доверието и трагизма в любовта. Непоколебимостта на убежденията и чувствата на литературните персонажи често са в трагичен конфликт с относителността на моралните закони.
Важен акцент в семинара се поставя и върху наративните стратегии на автора: Клайст конфронтира читателя с множество противоречия и гледни точки. Събития и действащи лица се разглеждат и през призмата на немската класика, и през романтическия светоглед. Привидната линеарност на действието се нарушава от множество обрати, препратки към минали събития, сюжетни празнини и фактологически неточности.
На базата на съвременни интерпретативни подходи в семинара ще се разгледат новелите : MichaelKohlhaas, DieMarquisevonO., DasErdbebeninChili, DerFindling.
Ръководител на семинара: доц. д-р Светлана Арнаудова
Записването става с линк, който ще Ви бъде изпратен на имейла на курса. Моля, не оставяйте коментари под този пост!
Семинар по литература за четвърти курс
Семинар по литература за четвърти курс: „Швейцарска литература след 1945 г. – съвременни прочити“
В семинара се разглеждат особеностите на швейцарската литература на немски език след Втората световна война и развитието й от традицията и връзката с регионалното към отварянето й към общоевропейските проблеми и тясното взаимодействие с темите в немскоезичното литературно пространство. Наред с творчеството на класици на съвременната швейцарска литература като Макс Фриш, Фридрих Дюренмат, Петер Биксел и Адолф Мушг във фокуса на вниманието стоят и автори от по-младото поколение като Кристиан Крахт, Лукас Берфус и Йонас Люшер. Разглеждат се и особеностите на швейцарската литература като пресечна точка между националното и транскултурното както и като литература, съществуваща в национална държава с още три официални езика, на които се пише стойностна съвременна литература.
Произведения:
Max Frisch: Homo Faber (Roman)
Peter Bichsel: Kurzgeschichten
Adolf Muschg: Wenn es ein Glück ist. 23 Liebesgeschichten. (Erzählungen)
Jonas Lüscher: Frühling der Barbaren (Roman)
Lukas Bärfuss: “100 Tage” oder “Vaters Kiste. Eine Geschichte über das Erben.”
Ръководител на семинара: доц. д-р Светлана Арнаудова
Семинар към лекциите по “Австрийска и швейцарска литература” ІV курс НФ
Здравейте, колеги, тук можете да се информирате относно предлагания от мен избираем семинар за летния семестър 2022/23 г.
проф. Майа Разбойникова-Фратева
На вниманието на студентите от четвърти курс 2022/2023 г.
Konspekt Literatur nach 1945
1. Deutschland nach dem Zweiten Weltkrieg. Die Literatur der inneren Emigration. Exilliteratur. Anna Seghers, Theodor Plivier, Carl Zuckmayer, Elisabeth Langgässer.
2. Die Gruppe 47. Die Zeitschrift Der Ruf. Alfred Andersch, Hans Werner Richter. Die Literatur des „Kahlschlags“.
3. Wolfgang Borchert. Antimilitarismus und Heimkehrproblematik in Borcherts Erzählungen und im Drama Draußen vor der Tür. Die Kurzgeschichten von W. Borchert.
4. Das lyrische Jahrzehnt in den 1950er Jahren in der Bundesrepublik. Erneuerung und Tradition. Die naturmagischen Gedichte von Oskar Loerke und Wilhelm Lehmann. Die Naturlyrik: G. Eich, K. Krolow, H. Piontek. Der Weg „nach innen“ von G. Benn.
5. Paul Celan. Leben und Werk. Das Gedicht Die Todesfuge. Die Gedichtzyklen Der Sand aus den Urnen und Mohn und Gedächtnis.
6. Die Blütezeit des Hörspiels in den 1950er Jahren. Der magische Realismus in der Prosa: E. Langgässer, Hermann Kasack. Der Einfluss der Existenzphilosophie auf den Roman der Nachkriegseit: A. Andersch, H.E. Nossak.
7. Die strukturelle Erneuerung des Antikriegsromans: Die Romantrilogie von Wolfgang Koeppen Tauben im Gras (1951), Das Treibhaus (1953), Der Tod in Rom (1954); Arno Schmidt.
8. Die Prosa von Heinrich Böll in den 1950er Jahren: Die Kurzgeschichten. Die Romane Wo warst du, Adam?, Haus ohne Hüter und Billard um halbzehn. Die Erzählung Das Brot der frühen Jahre.
9. Die Prosa von G. Grass in den 1950er und 1960er Jahren. Die Poetik der Entfremdung. Die Abrechnung mit Krieg und Faschismus in der Danziger Trilogie: Die Blechtrommel, Katz und Maus und Hundejahre.
10. Der Neubeginn in der Deutschen Demokratischen Republik. Ausgangspositionen. Die Beziehung zur Tradition und das Vorbild der Klassiker. Das kulturpolitische Programm des sozialistischen Realismus. Die frühen Produktionsstücke von Heiner Müller, Volker Braun und Peter Hachs.
11. Die Lyrik der 60er Jahre. Von der hermetischen zur politischen Lyrik: Hans Magnus Enzensberger, Peter Rühmkorf, K. Mickel. Konkrete Poesie (F. Mon, Helmut Heißenbüttel). Die Lyrik von Erich Fried.
12. Die Politisierung der Literatur in den 1960er Jahren und das Drama in der Bundesrepublik. Das dokumentarische Theater: Rolf Hochhuth, H. Kipphardt, Peter Weiss.
13. Die Literatur der Arbeitswelt (Max von der Grün und Günter Wallraff). Der dokumentarische Roman (A. Kluge, H.M. Enzensberger).
14. Die Prosa des Absurden (W. Hildesheimer). Das Sprachexperiment: Ernst Jandl, P. Handke, Gerhard Rühm, Helmut Heißenbüttel, F. Mon.
15. Die Entwicklung der DDR-Lyrik in den 1960er Jahren. Die Anthologie In diesem besseren Land. Volker Braun, Rainer und Sarah Kirsch, Karl Mickel u.a. Der Fall Wolf Biermann. Lob und Zweifel am bestehenden Sozialismus.
16. Die „Tendenzwende“ in den Jahren 1969-1977. Der Radikalenerlass und die „Entpolitisierung der Literatur“. Die Entdeckung des Ich und das Interesse an der Autobiographie. Aus dem Tagebuch einer Schnecke von G.Grass und Der kurze Brief zum langen Abschied von Peter Handke.
17. Die neue Subjektivität. Die Romane Der Butt und die Rättin von G. Grass. Frauenliteratur. Der Roman Seelenarbeit und die Novelle Ein fliehendes Pferd von M. Walser.
18. Alltagslyrik und politische Lyrik: Jürgen Theobaldy, Karin Kuwis, Nicolas Born. Die Neue Frankfurter Schule: Eckhard Henscheids Trilogie des laufenden Schwachsinns. Die Anthologie Unser Goethe.
19. Die Literatur der 1980er Jahre in der Bundesrepublik: Die Rückeroberung der Literatur. Das verstärkte gesellschaftliche Engagement der Schriftsteller. Die Friedensthematik. Uwe Johnsons Jahrestage.
20. Die Entwicklung der Literatur nach 1989. Der Nachruf auf die DDR. Die Verarbeitung der Wende in Prosatexen: G. Grass und sein Roman Ein weites Feld. Thomas Brussig, Jens Sparschuh, Volker Braun, Monika Maron, Wolfgang Hilbig.
21. Die deutsche Popliteratur: Christian Kracht, Stuckrad-Barre.
22. Migrationsliteratur: Emine Sevgi Özdamar, Yoko Tawada, Ilija Trojanow, D. Dinev.
Die rot markierten Werke sind Pflichtliteratur.
Literatur zur Vorbereitung:
1. Geschichte der deutschen Literatur von 1945 bis zur Gegenwart. Verlag C.H. Beck, München, 1994.
2. Die deutschsprachige Literatur in der Bundesrepublik Deutschland. Judicum Verlag München 1988.
3. Deutsche Dichter. Leben und Werk deutschsprachiger Autoren vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Philipp Reclam Stuttgart, 1993.
4. Neuhaus, Volker: Günter Grass. Verlag Metzler, Stuttgart 1993.
5. Sowinski, Bernhard: Heinrich Böll. Verlag Metzler, Stuttgart, 1993.
6. Deutsche Literatur in Schlaglichtern: Hrsg. Von Bernd Balzer und Volker Mertens. Mannheim; Wien, 1990.
7. Schnell, R. (Hrsg.): Geschichte der deutschsprachigen Literatur seit 1945. Stuttgart/Weimar 2000.
8. Barner, Wilfreid (Hrsg.): Geschichte der deutschen Literatur von 1945 bis zur Gegenwart. Beck, 2006, II.erweiterte Auflage.
Korte, H.: Geschichte der deutschen Lyrik seit 1945. Stuttgart
Програми, поетики и трансформации на жанровете в епохата на р еализма, 3 курс
Семинарът се насочва към немската лирика, възникнала след 1825 г. Основно място заема амбивалентният образ на Германия и на традицията на Романтизма, които се превръщат в основни топоси на лирическото творчество. В центъра на заниманията е „епосът в стихове” „Deutschland. Ein Wintermärchen” на Хайнрих Хайне. Разглежда се политизирането на лириката, което поетът превръща в своя естетическа програма, както и неговата стратегия за позициониране спрямо новите тенденци в немската лирика от първата половина на 19 век.
Тематизира се също така самовъзприятието на Хайне в контескта на историческото развитие на немската литература, както и неговата самоинценировка в рамките на френското литературно поле като „последен” представител на немския Романтизъм. Хвърля се мост към механизмите за рецепция на късноромантичната лирика в и извън територията на Германия.
Оценката от семинара се формира въз основа на участие в часовете и писмена контролна работа, провеждана в края на семестъра.
Записването става с нанасяне в списък в Google Docs.
Експериментиране с индивидуалността в литературата на немск ия сантиментализъм, 2 курс
Семинарът проследява възникването на културата и литературата на Сантиментализма през XVIII век и ги поставя във връзка с феномена на протестантския пиетизъм от Новото Време. Реконструира се социалноисторическата рамка на зараждащото се модерно общество, което прави възможен индивида и неговата съвременна идентичност. Дискутират се връзките между сантименталната литература и достиженията на Просвещението, по-точно базирането на познанието и социалните взаимоотношения върху наличието на универсални характеристики на човешкия разсъдък (пример: moralsense). Разграничението между автентичното чувство и придържането към социалните конвенции се разглежда като централно за сантименталната литература.
В семинара фокусът е насочен към романа „Die Geschichte des Fräuleins von Sternheim“ на Sophie von LaRoche, като се изяснява ролята на женското писане в епохата на XVIII век, както и механизмите на неговото социализиране. Правят се паралели с английската и френската традиция в облстта на сантименталния роман.
Оценката от семинара се формира въз основа на участие в часовете и писмена контролна работа, провеждана в края на семестъра.
Записването става с нанасяне в списък в Google Docs.
Иван Попов
НА ВНИМАНИЕТО НА СТУДЕНТИТЕ ОТ ТРЕТИ КУРС
Здравейте, колеги,
Семинарът, който предлагам към лекцията по литература за четвърти курс през зимния семестър, се занимава с краткия разказ след 1945 година и е под надслов “Литературата в Германия след 1945 – традиции и иновации”. Разглеждат се следните автори и разкази:
Wolfgang Borchert: Das Brot, Nachts schlafen die Ratten doch
Heinrich Böll: Die Botschaft, Wanderer, kommst du nach Spa…, Der Mann mit den Messern, Geschäft ist Geschäft, Abschied
Arno Schmidt: Leviathan
Siegfried Lenz: Die Nacht im Hotel, Ein Freund der Regierung
Marie Luise Kaschnitz: Vogel Rock; Ein Mann, eines Tages
Judith Hermann: Freundinnen (Ruth)
Записването за семинара става в документ, който вече сте получили на имейла на курса.
Ръководител на семинара: доц. д-р Светлана Арнаудова
Germanistik 